Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЗЛАТНА ПЕПЕЛ

 

 

    Поведох те низ пътища потайни
    на своя храм към скривания вход -
    убих девствеността на свойте тайни
    и поверих те целий си живот.

     

    И казах: - Похищавай плод след плод,
    за тебе брани, никому незнайни -
    на скръбна нощ под глъхналия свод,
    на утрото в усмивките безкрайни.

     

    Ела, презри мъждения и дим -
    на първий жар отдай се до забрава,
    и нека тъмен страх те не смути,

     

    защото ние няма да скърбим!
    - Знай, златна пепел винаги остава,
    кога сред огън младост отлети.

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]