Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

ЧЕРНИ ДНИ

 

 

 

Какъв възторг ще ни кърми сега?
Защо са пусти вече бреговете
и в родната, широка река
защо огромна светлина не свети?

 

Сега е паднал черен, лепкав прах.
Душите пуста чума ли удари?
Като след тежък и огромен грях
вървят в мъглата хора и стражари.

 

И спят отдавна всички знамена,
а вместо слънце нощна лампа свети,
и в нощната, позорна светлина
строят си къщи всичките поети.

 

Каква любов ще ни крепи сега?
Каква река в нощта пред нас се плиска?
Каква е тая душна тишина,
която тук с години ни притиска?

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]