Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

 

Ако далече ме оставите
от хората и от света
и ме лишите от представите
за всекидневните неща
сред езерата и дърветата
на неизбродните гори,
където винаги сърцето ми
с възторзите си ще гори,
аз пак разчупил бих оковите
на обаятелния плен
и между хората, при словото
се бих завърнал възроден -
пак в неуморното движение
на делото и мисълта
бих дирил само изцеление
за раните на съвестта
и разрешавал бих проблемите
ведно с разумния народ
за истините и поемите,
измъчвали ме цял живот.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]