Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ГИБЕЛ

 

 

 

Вървиме ний в града, позорно проснат
сред туй поле, под тая планина,
върху които нивга светлий господ
не е прострял за благослов ръка.

 

Ний гнием тук във часове отровни,
сърцето тая тежка гибел знай,
когато зад стъклата, като спомени,
лицата виждам в черния трамвай.

 

Или в нощта, която тежко клати
небето като други свят зловещ,
в кръчмата долу, от скръбта запратен,
самин стоя пред пламналата свещ.

 

В сърцето тая гибел страшна тръпне,
с годините тя расне и цъфти,
аз бягам, но след мойте бързи стъпки
се ронят бездни, пълни с тъмнини.

 

Градът ме носи в своя ход неспирен,
и мен ме няма, сляп и глух вървя;
понявга дигам поглед и намирам
в небето само чистата луна.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]