Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЖЪТВА

 

 

 

Белите ни кърпи пеят сред житата,
ой голямо златно слънце над света,
огънят трепери кървав над сърцата
и гори отдолу пламнала пръстта.

 

И горят житата черни и червени,
и гориме всички в огъня червен,
издигни се, слънце, весело над мене,
ветре, вей и духай в пламналия ден.

 

Ти от изток идеш, ветре, донеси ни
морската прохлада - тук ще изгорим,
огнени потоци в тъмните пустини
идат, и потъват нивите във дим.

 

Веселата жътва в нивите препуска,
моя родна майко, кървава земя,
във пръстта корава впивам жадни устни
и в земята родна жъна и вървя.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]