Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПРЕД НЕИЗВЕСТНОСТТА

 

 

 

Вражда и мрак като студени ризи
обгръщат плътно всеки идващ ден;
светът отдавна в черни бездни слиза,
за да излезе нов и възроден.

 

Мени се всичко - истини, надежди.
Меним се неусетно с тях и ний.
Виж погледите - те сега се свеждат,
но лъч от твърда вяра в тях се крий.

 

О, нека тъй да бъде! Аз и смазан,
пак бих повярвал, бих щурмувал пак
не крепости - какво е бой с желязо? -
а свойта самота и своя мрак.

 

 

Декември 1941

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]