Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

НОЩЕМ

 

 

 

Огромното небе едвам пълзи,
звезди не греят, нито грей луната.
Студени, тежки, каменни сълзи
на едри капки капят над земята.

 

Мълчи градът и всяка къща спи,
и релсите блестят като пътеки,
на дъното на улицата бди
фенерът на дежурната аптека.

 

Във тоя час, във тоя град - къде?
Къде да спра? Аз нямам път и къща.
Аз слушам как от мрачното поле
пристъпя буря черна и могъща.

 

Аз чувствам, небето ще свали
тук своя черен и бунтовен огън -
и в улиците стихнали пълзи
една опасна, дебнеща тревога.

 

Мълчи градът и улиците спят,
от блясъка огромен на небето
тревожни, мрачни, каменни блестят
на Невски само златните кубета.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]