Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПИСМО

 

 

 

Аз исках да ти пиша туй писмо
за туй, че днес сърцето ми линее,
че вънка на зеленото дърво
една печална птица вече пее.

 

Годините отлитат, те шумят
и оня весел устрем днес го няма.
Днес по е ясен стръмния ми път,
земята по-печална, по-голяма.

 

И слънцето е слънце, и нощта
е нощ, която рано ме прибира.
Обикнах вече повече неща
и хората обичам и разбирам.

 

Ти казваш, че годините вървят,
че виното кипи и прекипява.
Не! - беше пламък - днеска е димът,
днес пепел тлей от страшната жарава.

 

Днес дим се вий над родната земя,
по-мирни, но по-тъжни са селата
и по е страшна тая тишина
от бурята, от кървавия вятър.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]