Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ТИШИНА

 

 

 

Аз виждам небесата в зной попукани
и в пукнатините месеца червен,
като със дълги до земята куки
лови той всеки стрък и лист край мен.

 

Тежи червено, огнено затишие,
дърветата, полетата мълчат,
земята като в треска тежка диша
и грей пред мен очистения път.

 

В такава нощ, дълбоко във полята
аз виждам мойта майка - тя не спи,
в очите й проблесват през стъклата
червени непокорни светлини.

 

В кръвта й викат побеснели птици,
в утробата й пее весел глас -
от дъното на майка си, към дните
зова със тъмно непокорство аз.

 

Така дойдох на тоя свят, немирен,
във нощ и с тъмна жажда във кръвта.
Светът пред мене грей - и без да спирам,
към него с крачки весели вървя.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]