Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

УТРО

 

 

 

На слънцето запалената мутра
гори над необлегните жита,
вървиме и пред нас е синьо утро
и веселата радост на пръстта.

 

Горят големи и червени ниви
и в пропасти бездънни още спят
на пладнята запалените гриви
и веселата знойна моя смърт.

 

О, малка моя безутешна къща
и бабо със умрелите очи,
нима ще трябва да се връщам
и с горестна молитва да мълчим.

 

На слънцето запалената мутра
гори над необгледните жита,
вървим и пред нас е синьо утро
и веселата радост на пръстта.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]