Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

В НИВЯТА

 

 

 

Не знам дали ще трябва още
да бъдеме така добри,
кръвта гори, блести от снощи
и мрак поляните покри.

 

Сега проблясват над Марица
студени утринни звезди
и безутешна, сива птица
пищи над мъртвите води.

 

По пътя крета мойта баба,
пиян до нея аз вървя,
а идат дни и ние трябва
да ровим черните нивя.

 

Но страх ни е - мъртвец изрових -
то беше с ужас пълен ден
и като кърваво олово
блестеше свода озарен.

 

Сега звезди зелени капят,
Марица свети като смърт,
вървим - и някъде в нивята
потъва ранния ни път.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]