Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ВЕСЕЛО БЕЗУМИЕ

 

 

 

Остава ми най-скъпата
любов сега - нощта;
под небеса помътени
сънувам и вървя.

 

А близко зад тополите,
като разпален грях,
луната грей разголена
в море от златен прах.

 

В таз нощ в пеят дяволи,
и луд от веселба,
аз ще замервам с камъни
червената луна.

 

Пиян от зли безумци
и луд от весел смях,
ще ходя в черни улици -
без спомен и без страх.

 

Ти, нощ, люлей душата ми
като пред близка смърт!
На вятъра крилата му
над мене да шумят!

 

О, весели безумици,
крепете ме в нощта!
В бездънни черни улици
сънувам и вървя.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]