Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ВЯРА

 

 

 

Не чакам нищо от годините -
аз зная своята съдба,
тъй както зная, че във синьото
небе ще свети светлина.

 

Тъй както знам, че тук от хиляди
години крепне мойта кръв,
че в тези улици изстинали
не съм последен, нито пръв.

 

Аз зная черните страдания,
но, майко, в свойта доброта
не спирай своя син - чуй: вярата
звучи във моята душа.

 

И грее пламнала в сърцето ми
днес гордостта, че в тия дни
вървя, че виждам от полетата
да идат чисти светлини.

 

И ако падна, знай, че бурята
вилня във моето сърце,
че аз бях пламък от лазурите
и пръст от родното поле.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]