МАТЕРИЯ
Увлича ме смъртта. Пленява ме нейния велик покой. Настъпва отдих и забрава, където се докосне той. В огромна слънчева пустиня аз вече съм изпепелен. Мен нищо вече не боли ме... Изобщо аз не съм роден. 1956 Александър Геров
Увлича ме смъртта. Пленява ме нейния велик покой. Настъпва отдих и забрава, където се докосне той. В огромна слънчева пустиня аз вече съм изпепелен. Мен нищо вече не боли ме... Изобщо аз не съм роден. 1956
В огромна слънчева пустиня аз вече съм изпепелен. Мен нищо вече не боли ме... Изобщо аз не съм роден.
1956
Александър Геров