Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
МАТЕРИЯ
Увлича ме смъртта. Пленява ме нейния велик покой. Настъпва отдих и забрава, където се докосне той.
В огромна слънчева пустиня аз вече съм изпепелен. Мен нищо вече не боли ме... Изобщо аз не съм роден.
1956
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!