Когато враговете ме нападнат
и моята душа е пред разгром,
като безумен тичам между сградите
по-скоро да се крия в моя дом.

Пред неговия праг в миг се разбиват
отровни грижи, клюки и вражди.
И бавно тишината ме обвива,
додето моята тъга заспи.

Тук всичко чисто е, успокоено.
Тук всичко има по-друга цена.
Живели са редица поколения
и са умирали край таз стена.

Пердето на прозореца, издувано
от вятъра като платно, плющи
и моя дом се люшка и пътува
върху море от клони и звезди.

А стенния часовник бие тежко,
отмерва времето със бавен такт.
И както съм полегнал, аз усещам как
живота се прелива със смъртта.

Ох, нищо вярно няма в мойте думи!
Не съществува нийде моя дом.
С багажа си като студент се лутам
от стая в стая всеки нов сезон.

От общи умивалници се ползвам
и електричеството все пестя.
Разни хазяйки, хубави и грозни
ме проверяват нощем дали спя.

Затуй в градината ще се отбия
дори когато наем съм платил.
И никъде не мога да се скрия,
когато ужасът ме връхлети.

Танцувам тъй върху гърба на времето,
без корени, без дом и без следа,
додето дните грубо ми отнемат
строшените от бурята весла.

1947

Александър Геров