ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ

Ний стоим сега на сянка
под лозницата красива.
Край разцъфналите гранки
ручейчето се извива.

Ягодите се усмихват
срамежливо от лехите.
А черешките те питат
искаш ли ги за ушите.

С вилата си ти се хвалиш
и с градината голяма.
Аз си мисля за човека
(човека по света),
който нищо, нищо няма.

(Или най-много има един мотопед.)