Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

МАТЕМАТИКА

 

 

Ах, времето се свива и разтяга.
Разбрах това, разбрах.
Когато свито е, в сърцето ляга
тъга и смут, и страх.

 

Когато се разтяга, всичко свети
окъпано в лъчи.
И весело те гледат от небето
милиардите очи.

 

Тогава всичко е осъществимо -
желания, мечти.
И пак усещаш силно, страстно, зримо,
че съществуваш ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. юни 2004 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]