Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

МОРЕ II

 

 

Цяла нощ сънувах морето
и сякаш бях умрял.
Отдъхваше си сърцето
подобно гълъб бял.

 

Обвиваха водорасли
моите мъртви ръце
и златни рибки изпасваха
небръснатото ми лице.

 

Моя стар приятел - морето,
ме люлееше в своя скут.
Почиваше си сърцето
след грижи, след жертви, след труд.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. юни 2004 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]