Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
ПИСМО
Снега по клоните безкрайно бял е някакво писмо от висината. И смисъла му още неразбрал, духа го съзерцава в тишината.
И после той усеща изведнъж, че всичко съществуващо се слива и как снега спокоен и могъщ със бял саван полека го покрива.
Електронна публикация на 15 юни 2004 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!