Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска класика | страницата на автора
ПИСМО
Снега по клоните безкрайно бял е някакво писмо от висината. И смисъла му още неразбрал, духа го съзерцава в тишината.
И после той усеща изведнъж, че всичко съществуващо се слива и как снега спокоен и могъщ със бял саван полека го покрива.