Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

ПИСМО

 

 

Снега по клоните безкрайно бял
е някакво писмо от висината.
И смисъла му още неразбрал,
духа го съзерцава в тишината.

 

И после той усеща изведнъж,
че всичко съществуващо се слива
и как снега спокоен и могъщ
със бял саван полека го покрива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. юни 2004 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]