Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска класика | страницата на автора
АКО НЕ УМРЕ...
Ако не умре от самота, човек може дълго да живее. О, благословена простота, нека твойто щастие ме грее!
Нека в простия и ясен труд красота и смисъл да намирам. Сладък сън да ме люлей на скут. Свойто слънце сутрин да съзирам.