Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

АКО НЕ УМРЕ...

 

 

Ако не умре от самота,
човек може дълго да живее.
О, благословена простота,
нека твойто щастие ме грее!

 

Нека в простия и ясен труд
красота и смисъл да намирам.
Сладък сън да ме люлей на скут.
Свойто слънце сутрин да съзирам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. юни 2004 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]