Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска класика | страницата на автора
СЛЪНЦЕ
Нашите майки седемдесетгодишни са вече малки момиченца. Те се разхождат под цъфнали вишни и къткат пиюкащи пиленца.
Гледа ги слънцето с нежност и страх, милва ги и им се радва, и предпазливо надвесва над тях своята огнена брадва.