Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
ТАЙНА II
За да не ти е мъчно никога, към никого не се привързвай. Живей във себе си. Там блика вълшебен извор с ясен бързей.
Недей от чувствата замира а преживявай като птица, която всякъде намира подслон, гнездо, трохи, мушици.
Това е тежко и мъчително. Свръх силите ни днес това е. Но е начало на пленителна, неразгадана още тайна.
Когато всички я открием, от страшна сила озарени, тогава ще узнаем ние, че в нас е цялата вселена.
Електронна публикация на 15 юни 2004 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!