Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

ТРЕВОГА

 

 

Тя няма смисъл, няма име,
но е най-страшна на света -
тревогата неумолима,
която носи пустота.

 

В очите ти тя като тумор
се разпростира и расте.
Развикай се със гневни думи
или плачи като дете!

 

Разхождай се! Блъсни прозореца!
Със ярост нещо разруши!
Но не оставяй тази грозна
тревога да те удуши.

 

Тя в болка от една обида
във сълзи да се прояви!
Огледай се, и ти ще видиш
деца и птици, и треви.

 

Те са щастливи, дишат жадно.
Материята в тях трепти.
Тревогата - по нея само
от тях се различаваш ти.

 

1956

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. юни 2004 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]