ТРЕВОГА
Тя няма смисъл, няма име,
но е най-страшна на света -
тревогата неумолима,
която носи пустота.
В очите ти тя като тумор
се разпростира и расте.
Развикай се със гневни думи
или плачи като дете!
Разхождай се! Блъсни прозореца!
Със ярост нещо разруши!
Но не оставяй тази грозна
тревога да те удуши.
Тя в болка от една обида
във сълзи да се прояви!
Огледай се, и ти ще видиш
деца и птици, и треви.
Те са щастливи, дишат жадно.
Материята в тях трепти.
Тревогата - по нея само
от тях се различаваш ти.
1956
|