БУЛЕВАРД

По булеварда светъл и спокоен
животът продължава да тече неспирно.
Все същите момичета развяват рокли,
все същите младежи ги задирят.

А ти стоиш на ъгъла в недоумение.
За свойто време ли си спомняш ти,
когато беше пълен с планове и намерения
и искаше света да завъртиш на пръста си?

Сега в очите ти гори безумие.
Лицето ти е смъртно неподвижно.
Ти не можа да кажеш тежката си дума
и този свят не те послуша в нищо.

О, заглуши в сърцето свойта болка
и щом затихне пъстрото движение наоколо
мини през улиците пусти към полето.

Над твоята глава луната ще се движи като ореол.
Очите ти измъчени отново ще просветнат.

Тогава ветровете ще поемат твоята душа,
угаснала във мир, успокоена.
Ще дойдат нова хора, те ще разрешат
надвисналите над света проблеми.

1940