СЪН

Под одеялото ти лежеше до мене.
Твойто голо тело на рози ухаеше.
Твойте очи гледаха странно засмени.
Твойте коси бяха разкошни и мамещи.

Аз копнеех за кожата мургаво-сребърна.
Аз жадувах за устните меки и сочни.
Ти сега бе щастлива и в добро настроение,
не се плашех от твоите ласки и не смеех да почна.

Само чувствах до себе си твоята близост.
Чувствах твоя живот, твойто меко ухание...
О, защо си сега тъй прекрасна и мила,
ти, която в света за мен и нехаеш.

После бавно, насила, аз се събудих.
Пролетта хвърляше цветя из стаята.
Сърцето ми тупкаше трескаво, лудо.
И разбрах, че все още аз те желая.

Този сън, този сън всяка нощ да сънувам,
да лежа до телото ти в топлата стая...
Знам, че ти ще си идеш, ти в мен не си влюбена,
но повярвай, сънят бе тъй мил и приятен.

1939