КАРТИНА ОТ ИЛИЯ БЕШКОВ

Аз си имам всевъзможни тайни.
Правя комбинации безброй
с чувства и капризи най-случайни -
като моден някакъв герой.

А пък тези хора са различни.
Те седят на пейката до мен:
той е прост огняр във цех фабричен,
тя пък е чистачка в учреждение.

Те не са ни млади, ни любими.
Вижда се - съпруга на съпруг.
Но една голяма тайна имат:
чувстват, че седят един до друг.

Чувстват се спокойни и насъщни
като тез врабченца, що пред тях
пърхат и игриво се обръщат
в стопления от лъчите прах.

Като нарисувани от Бешков
те седят на пейката сега.
Ах, и аз тъй искам да усещам
времето, живота и света!

Тази пленителна забрава
и този радостен екстаз
децата само притежават,
дорде пораснат като нас.