НЕЖНОСТ I

Децата пускат весели хвърчила.
И есента се кичи с дюли златни.
Вървим по пътя тихи и безсилни.
Листата падат нежно върху нас.

Косите ти - протегнати назад.
Косите ти - до болка устремени
към последния есенен залез
с уморените жерави.

Знам, че боли, знам, че е много тежко.
Ще ни горят, ще ни разкъсват раните.
Но рано е със миналото да живеем.
Не, няма да се върнем и да страдаме!

Ела със мен. В гората имам къщичка,
на хубава полянка разположена.
По стените й висят старовремски оръжия
и подът е постлан със меки кожи.

Когато светъл сняг е навалял
и през комина вятърът нахлува,
аз ще слагам в огнището мокри дърва
и пак ще те обичам безумно.

1940