ПОРИВ

Да копая някъде
в земните недра,
да товаря влакове,
с трактор да ора;

в зимните виелици
да прокарвам път,
да съм дърводелец,
да съм лесовъд;

но да чувствам връзката
с всички векове
и с човека - с дръзкото
негово сърце...

Ах, ще гледам весело
как вали дъжда,
как шуми унесено
парка във града;

как летят със люлките
нашите деца,
как блестят в цигулките
мънички слънца!

Туй е предостатъчно
за един живот.
Всички други блясъци
в нас си търсят брод.

Всичко друго в нас си е.
Можем всеки ден
много-много щастие
да си създадем.