XX ВЕК

Боже, колко бях горд, че живея в двайсетия век!
Мойта кръв се вълнуваше, моите очи ликуваха.
Бях повярвал на Горки, че е гордо да бъдеш човек.
И мечтата ми бе да монтирам на слънцето абажур.

Но видях цял народ да отива под робство покорно.
И в таванската стаичка моята вяра умираше.
Видях мъдри хора да бягат, за да живеят позорно
в праха на разбитите свои кумири.

И сега аз презирам този век, тези подлеци наежени,
към небето обърнали свойта муцуна в газова маска.
Те ще разкъсат и мойта душа върху телените мрежи.
Те ще зазидат и моята мисъл в стоманена каска.

И със гневни широки очи аз вървя по света и се питам:
- Хора, няма ли между нас смели и горди?
А отговор еква гърмеж и стръвно налитат
върху моята родна страна неприятелски орди.

1939