Развявайте се, бойни знамена!
Пронизвай ме ти, непосилен марш!
След бурята на новата война
живота пак ще бъде наш.

Живота - нашата едничка страст -
величествен, красив, неописуем,
когато утре разцъфти зора
и пролетта в сърцата ни нахлуе.

Край мен войници маршируват с песен
в песента им вихрено ме грабва.
И аз вървя наред със тях унесен,
додето те си влезат във казармата.

Гори, о кръв! Живей, сърце безмилостно!
Аз съм такъв, какъвто ме направиха

живота, грубите борби и мислите
на моите пропаднали приятели.

Сега аз виждам: маршируват хора
опиянени, весели, забравени.
Небостъргачите говорят с бога
и му се смеят и го подиграват.

Моретата в канали дефилират.
Пустините звучат. Пръстта гори.
Цъфтят на север сребърни градини -
ухаят къщи, хора и звезди.

И аз изпращам влакове със рози
по цялата земя, надлъж и шир.
Умирам от нестихващи възторзи -
умирам, о земя, от свойте мисли!

 

Александър Геров