ОТДИХ

Подир мъчителна еквилибристика
из неизследвани простори
спокойно си почиват мойте мисли
в тясната рамка на прозореца.

Върху пианото почива мойта котка,
изваяна подобно черна статуя,
и нейните безжизнени очи
фиксират неизвестни светове.

А там далеч фабричните комини
са вдигнали решетка на небето
и техните гърла разсипват сини,
художествено комбинирани букети.

Нима и аз съм осъден на доживотен затвор?
Нима никога няма да бъда свободен?
Нима никой няма да ме запознае с дядо
                                                                    Господ
и с туристически обуща по Млечния път
да му отида някой ден на гости?

А в ъгъла любимата изглежда тъй прекрасна,
привързвайки косите си с лилава панделка.
Ръцете зад ушите й като че ли клюкарстват
и нежните й пръсти светят в мрака.

Тя има хубави очи кафяви
и лунна светлина от тях извира.
Гърдите й горят като жарава,
когато над  прозореца звездите се надвесват -
да ме целува здрача по очите,
а след това - любимото момиче.

1937