ЩЕ ЖИВЕЕМ

Ти цялата трепериш и се свиваш,
ти се боиш от тази смърт наоколо -
от тези есенни листа, жестоко
разкъсани, изсъхнали, умиращи.

Недей плачи! Не страдай! Ще живеем.
Ще бъдем всичко туй, което виждаш:
дълбока нощ, студени ветрове
и сребърно езеро раздвижено.

А пролетта? Забрави ли как вишните
във бели дрехи се разхождаха в градината?
На влюбените нежните въздишки,
очите им - прекрасни като твоите?

Сега вземи ни, леден вятър, шибай
последните листа и мисълта!
Дъждът шуми. Градината умира.
Докосват се безкръвните уста.

И ужаса, че всичко е забрава,
че всичко е измама и лъжа,
като нощта - полека избледнява
в разкъсаната дишашаща душа.

1940