Това е улицата, устремила
към хоризонта дуло от асфалт.
Животът тук неспирно се прелива.
И хората от векове вървят.

И всеки носи своя малък дълг.
И свойта малка цел неспирно гони.
И всеки има своята компания,
в която хубав е живота и спокоен.

О, лесно е да се живее тъй!
И аз живея тъй и съм доволен.
Кога съм здрав, прекрасен е светът.
С смъртта се примирявам, щом съм болен.

Но вижте ги тук-там между тълпата
онези хора с уморените очи:
как израза се бори по лицата им
и мисълта им стене и мълчи.

Ах, всички пътища пред тях стоят открити!
И всички времена разкриват свойте страници.
Хилядолетен вятър край ушите им
навява лъх на скръб и мисли странни.

Тъй както организмът си прочиства
със пъпчици и циреи кръвта,
така във тях природата е скрила
заряда на смъртта и гибелта.

Внимателни бъдете с тях понякога.
Помагайте им да намерят цел.
Когато вий сте спели, те са плакали
с обърнато срещу нощта лице.

Без тях не можехте да си строите къщи,
да си отглеждате добри деца
и във дивашки танци да се тръшкате
под воя на беснеещия джаз.

 

Александър Геров