ВОЕНЕН КОН
Служи той дълго във войската,
а днес, изнемощял и стар,
помага още в занаята
на дрипавия каруцар.
А каруцарят го налага
със жилавия си камшик.
При стръмното не му помага,
при кал крещи: "Цурик! Цурик!"
Разбира коня малко немски
и го поглежда изтерзан.
От тези думи той се стреска:
"цурюк" "форветс" и "анаван".
В несъвършения му мозък
те все са свързани с едни
картини тягостни и грозни,
с гърмежи с развалини.
Той не обича тез картини.
Стои в обора уморен
и иска други да преминат
пред погледа му някои ден:
когато мънички дечица
го гледат вкупом отстрани
и бисерните им зеници
излъчват нежни светлини;
когато се ръка протяга
и го погалва по врата,
и сладка бучка захар слага
под пърхащите му уста.
1957