ВОЕНЕН КОН

Служи той дълго във войската,
а днес, изнемощял и стар,
помага още в занаята
на дрипавия каруцар.

А каруцарят го налага
със жилавия си камшик.
при кал крещи: „Цурик! Цурик!“

Разбира коня малко немски
и го поглежда изтерзан.
От тези думи той се стреска:
„цурюк“ „форветс“ и „анаван“.

В несъвършения му мозък
те все са свързани с едни
картини тягостни и грозни,
с гърмежи с развалини.

Той не обича тез картини.
Стои в обора уморен
и иска други да преминат
пред погледа му някои ден:

когато мънички дечица
го гледат вкупом отстрани
и бисерните им зеници
излъчват нежни светлини;

когато се ръка протяга
и го погалва по врата,
и сладка бучка захар слага
под пърхащите му уста.

1957