Градината ухаеше на рози.
Искреше езерото с блясък чист.
И близо някъде в нощта разкошна
унесен пееше млад китарист

Те влязоха прегърнати и седнаха
на пейката под звездното небе
и с ненаситна жадност се погледнаха -
отскоро бяха се сгодили те.

Но в този светъл миг, кога роднините
шушукаха за тях със хитър смях
и бабите със жест многозначителен
си казваха: "Животът е пред тях."

Във този миг, когато по-щастливи
едва ли някога биха били,
той стреля два пъти и до любимата си
с протегнати ръце се повали.

От всичките икони по земята
бог гледаше ги с идиотски вид.
И бесно дяволите се премятаха
с тризъбци и настръхнали бради.

Роднините проливаха обилни
сълзи и глухо виеха в нощта,
без да съзнават, че са ги убили
със своята душевна нищета.

А младите лежеха във тревата
и къпеше ги бялата роса.
Изхитрили те бяха сатаната,
роднините и своята съдба.

 
 

Александър Геров