Ще се свърши войната и пак ще ти кажа
колко много обичам да бъда при тебе -
да правя анализ на очите ти уплашени,
да целувам ръцете ти нежни и бледи.

Виж какво ни обгражда - колко подлост и глупост!
Не сред хора живеем, а сред дребни страхливци.
Като мравки са плъзнали и паничаски трупат
брашно и продукти в свойте зимници.

А на изток гърми смъртоносен порой -
падат жертви безброй, пепелищата тлеят.
Страшна мъст там кипи и сред този двубой
човек е останал само идея.

Мила моя, нека нищо сега не говорим!
Нека огъня тихо гори в камината!
Вратите на новия свят ще бъдат разтворени:
няма изход за стария свят, не може да има.

Само едно те моля: закови прозореца!
Моите нерви се късат като някакви нишки!
Аз не съм допускал, че е толкова страшно
да се води война на нерви и мисли.

О, войната ще свърши! Ние пак ще погледнем,
че небето е синьо и нощите - лунни;
че има пред залез замечтани полета
и светът е безкраен, свободен и хубав.

ангуст 1941

 

Александър Геров