Високо в тъмнината циферблати
над улиците опустели бдят.
И стъпките ми тежки тишината
на влажната дълбока нощ коват.

Вървя край къщите жестоко сам,
отбягвам сенките, мълча и страдам.
О, тази страшна нощна тишина
между студените смълчани сгради!

Напуснах стаята, скриптящия креват,
завесата, изпрашена и дълга,
романите на свойта самота,
и всичко във което съм се лъгал.

Сега зад тъмните стени града
мълчи и ме посреща глух и хладен.
Аз искам свойта скръб да победя,
да победя и вече да не страдам.

Когато утре светлата зора
се разпилее в блясъци и искри,
ще си намеря аз добър другар
и хората ще станат мои близки.

Разбрах как страшно тегне самотата.
Самотният живот ще ме сломи.
Вървя и дръзко гледам в тъмнината
часовника с враждебните очи.

 

Александър Геров