В разлепените му некролози
сега никой не се прехласва -
подъл враг, не ме тормозят
вече твойте богатства.

Животът и аз още дишаме.
Дишат птиците, дишат малките мравки.
Нацъфтели са белите вишни.
И небето е синьо и гладко.

Аз ще скоча в трамвай № 9,
ще си купя билет, ще се возя,
ще чета в кафенето вестник "Дневник",
ще се радвам на лицето си грозно.

Аз ще пусна два лева в ротативката,
ще отида на някое кино,
ще ме гали въздухът бликащ
от пролетната градина.

Уморен, ще полегна в тревата
и на свойта съдба ще се смея.
Ще се ровя в пръстта и в душата си.
Аз живея, живея, живея.

И макар четиридесетгодишен,
във физико-математическия факултет ще се  запиша,
за да открия витамин,
който да ме направи безсмъртен.

 

Александър Геров