ГРОТЕСКА II

На Богомил Райнов

Аз съм господар на живота си
и той не струва нищо.
Но защото искам, обичам го
своя живот излишен.

И не бих го дал сега
за пари никому.
Чувствувам в моята мъжка снага
сили да бликат.

Виждам, в много смразени очи
отразена е гибел.
Време, по-бързо ти
побеснелите дни шибай!

Понеже без вяра не мога,
аз вярвам в своите приятели.
Понякога сам съм си бога,
а понякога - те.

И се питам: какъв ли ще бъде
човек след сто години?...
Две проститутки напъдени
ми се усмихват невинно.