ХУБАВ ДЕН

Тук е някак странно тихо...
Нашите очи блестят.
Устните ми се стопиха
на пламтящата й гръд.

В нейните коси се вплели
сноп от слънчеви стрели
и с незабравима прелест
къдрицата шумоли.

Къдрицата до челото ми!
И сърцето й до мен!
О, нима открих в живота
хубав миг несподелен?

Къдрицата ме измами...
Погледът й е студен...
Зная аз, това бе само
сън във хубавия ден.