Тиха песен прозвучава в мрака.
Лъхва ме зелена миризма.
Влюбени си шушнат зад шубрака
и се носи чист и ясен смях.

Аз лежа спокоен и забравен.
Милват ме зелените треви.
В жилите ми тича бодро здраве.
Мравка по ръката ми пълзи.

На небето се роят звездите -
гледам ги с премрежени очи.
Искам да ги видя на гърдите си
като малки сребърни значки.

И унесен, сладко се усмихвам.
И съм син на цялата земя -
силна, необятна и притихнала
в топлите обятия на май.

Александър Геров