ПРОКЛЯТИЕ

Капе тежък покой.
От небето се струи тревога.
Като хищно око
е луната, червена и строга.

Нещо диша в нощта.
Нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа.
Бягат сенки - уплашени гъски.

С бели, бесни очи
аз се втурвам да бягам безумен.
А след мене пищи
един стар и настръхнал игумен.

Самотата е той!
Самота, нетърпимо жестока!
Ледни капчици пот
ме изгарят и щипят до болка.

О, какво съм сторил?
Лъскав нож във ръцете ми свети.
Хора, страшни и зли,
хищни хора, бъдете проклети!