Той беше примерен чиновник,
експедитивен и добър.
В зори със точност на часовник
отиваше на служба пръв.

Началството му щом речеше:
- Вземи и направи това! -
той никак се не суетеше
и казваше смирено: - Да!

Началството му щом речеше:
- Това не е добре, не е! -
той пак не противоречеше
и казваше: - Е, да -  не е!

Но ето, пролетната буря
над зданието връхлетя
и край оградата притулено
кокиченцето зацъфтя.

И стана чудо: господина
със тънкия пречупен врат
през тази паметна година
побърка се и полудя.

Със грозна ярост той се втурна
при шефа - главен бюрократ,
с една плесница му катурна
излъсканите очила.

Преди горкия да поеме
дъха си и да скочи с яд,
върху плешивото му теме
сложи държавния печат.

Машинописките добрите
го срещнаха с картечен гръм.
В гнева си той ги всички срита.
Те с писък хукнаха навън.

И блъскайки писалки, папки,
и телефони и бюра,
със бързи и широки крачки
по коридора полетя.

На входа важен портиера
смирено му отдаде чест.
Със ляв прав удар той умери
усмихнатото му чене.

Навън огромен топъл вятър
в прегръдките си го прибра
и се изгуби полуделия
в размръзващата се гора.

Там гъсти сокове пубсираха
в попуканите дървеса.
Гората с вятъра разплиташе
разбърканата си коса.

Там мръсната и черна киша
гризеше зърнестия сняг.
И с гръм и вой дълбоко дишаше
пробуждащата се земя.

На сутринта една команда
откри безжизнения труп.
Прегърнал беше той брезата
и кал бе дъвкал, този луд!

Предчувствайки смъртта си близка,
чиновникът - един добряк -
свободен да умре поиска
във страта гора.

 

Александър Геров