ЗЕМЯ II

С неспокойния вятър -
на вълни се разля тъмнината.
Златни сенки се мятат
и страхливо пробягват от запад.

Чудна свежест трепти
като меки коси на любима.
На земята си ти -
цъфнал клон над главата ти кима.

О, разтваряй гърди -
тишината и вятъра вдишвай.
Всяка клетка тупти
и живее под бялата вишна.

Всяка капчица кръв
в твойте жили шуми и подскача.
Диша здравата гръд
и очите ликуват във здрача.

Туй е земния вик;
неспокойно да тръпнеш и дишаш -
да се чувстваш велик
на земята, под бялата вишна.