БЛАГОУХАНЕН ЖИВОТ

С ласка
край мене, о, живот благоухан,
защо не спреш?

П. К.  Я в о р о в

Благоу ханният живот веднъж при мен се спря...
Пътувах аз по работа из някаква страна.

Нощувах в един селски дом и много морен бях -
щом легнах във леглото си, и тутакси заспах.

Аз вдишвах атмосферата, пропита с аромат.
Шумеше от портретите един далечен свят.

И ангели, рисувани върху тавана чист,
усмихваха се влюбени на фигури от гипс.

Със ласка ме обвиваше юрган от гъши пух,
когато неочаквано аз странен шум дочух.

Вратата се открехна и под лунна светлина
при мене влезе в стаята красавица една.

Отметна с длан завивката, поспря се, затрептя
и като огнена вълна до мене лигна тя.

Бе жива като риба тя, а нейните бедра
напомняха на борове във слънчева гора.

Като ливада тя окъпана в роса.
С пшеничен шепот шушнеше златистата коса.

>Целувах аз устата й със дъх на пчелен мед
и милвах аз гърддите й, от сладък мир обзет...

А някъде през тази нощ се водеха войни,
измъчваха се хората, първични, слаби, зли.

Абсурдно и безсмислено, в един затворен кръг,
човешката история блуждаеше без плът.

А мене ме обгръщаше покой и топлина,
държеше ме в прегръдкките си младата жена.

За мен не съществуваше ни смут, ни смърт, ни страх
една всевечна истина аз тази нощ узнах...

Сърцето ми узряваше във сладост като плод...
Добре дошъл, благоуханен, пленителен живот!

1961
Берлин