БОГАТСТВО II

Прозорецът е по-красив така
със синята завеса на морето.

Б о ж и д а р  Б о ж и л о в

Морето е мое и гората е моя,
и всички звезди на небето са мои.
Морето ми прави завеси от зноя.
Гората ме среща във свойте покои.

Над моя бял стадион смее се слънцето.
А мойте среднощни оркестри дочу ли?
Аз свойте другари извиквам от мъртвите
и с тях се разхождам по тихите улици.

Едно ме боли и едно ме измъчва:
че хората още това не разбират.
Те все още страдат, говорят си злъчно
и в своите мънички къщи умират.