Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
КАМЪК
Камък, истината в теб познах!
А т а н а с Д а л ч е в
Светът не е това, което съм го мислил. Светът е глупав. Мъдра е смъртта. Така и аз видях самата истина на камъка студен във тъканта.
Но тази истина не свършва тука. Лъжа е тя. Мисли и се бори; и камъкът със гръм ще се разпука, та нова истина ще се роди.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!