Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

КОМЕНТАР

 

 

 

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян.
И плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

 

Д. Д е б е л я н о в

 

 

Смъртта за теб ще бъде пристан
за още дълги векове,
дордето със брада, усмихнат,
духът ми ще те позове.


Хората още ще умират,
преди смъртта да победим.
А пък пустинята - всемира -
ний все пак ще очовечим.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]