Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
КОМЕНТАР
На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян. И плачът ми за пристан умира, низ велика пустиня развян.
Д. Д е б е л я н о в
Смъртта за теб ще бъде пристан за още дълги векове, дордето със брада, усмихнат, духът ми ще те позове.
Хората още ще умират, преди смъртта да победим. А пък пустинята - всемира - ний все пак ще очовечим.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!