Но в разговор веселы не вступая,
сидела там замчиво одна.
М. Ю. Лермонтов

В нощта като огромни кошери
небостъргачите гъмжат
и хилядите им прозорчета
на тъмното небе блестят.

Само едно прозорче малко
на най-високия етаж
стои самотно и печално -
и в туй прозорче гледам аз.

Издига се нагоре лифта
със главоломна бързина.
В миг светва крушката и влиза
във стаята една жена.

Тя се съблича, после ляга
на свойто мъничко легло
и с вечно жив копнеж погалва
заспиващото си чело.

Цял ден в търговската кантора
работила е тя безспир.
След туй е влязла в бара морна
да търси щастие и мир.

А на раздяла кавалерът
целунал я опиянен.
Тя му отвърнала, а ето
във този миг копней за мен.

Нас ни делят сега океани
и континенти ни делят,
но ние непременно двама
ще се намерим някой път.

Тя спи сега. И аз заспивам,
подпрял челото си с юмрук.
Нощта, потайна и свенлива,
с безкрайна нежност ни завива
в пространството един до друг.

Александър Геров