Самотата ми е тъй бездънна
и така задушен съм в мълчание,
сякаш че съм първия човек.
Б. Р а й н о в

Защо стоиш в мълчание безмълвен?
Излез на улицата и върви,
заслушан в музика и вопли,
приятел на далечните звезди.

Поетите са скулптори на хората,
извайват тяхното сърце с длето,
поставят те на Космоса прозорците
и моделират земното кълбо.

И хората, вървейки в марш неспирно,
при тях накрая ще се приближат -
докосвайки ги с длан почти ефирно,
самотната им болка да стопят.

Александър Геров